Тази нощ имам себе си само и пролет безсънна, която в заспалите люляци трескаво шета. С фини пръсти дълбае в тъгата бездънна, и звъни във очите ми с хиляди, хладни дайрета.
Пърхат влюбени птици, безгрижно припяват в предчувствия знойни за лято горещо. С всеки звук от гърдите си крехки сега се прощават с дихание живот, с любовта си, и с неслучено нещо.
Те не знаят, разбира се, тези детайли жестоки. Те са щастливите птици на тази пролет безсънна. Нека летят във безгрижните техни посоки. И със тях, и без тях, все така ще осъмна -
без криле, и прегърнала най-безпощадният начин по улуците криви скръбта си да стичам. Пролетта да вали вместо мен (аз не мога да плача), а след нощ като тази - едва ли, дори да обичам.
Аз не зная, разбира се, тези детайли жестоки.
Може би без криле, и скръбта си прегърнала,
по улуците криви се стичаш.
Но защо не се връщаш сред нас?
Как ни липсваш, и как те обичаме!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.