По крайчеца на думите се движа
(а те ме режат като с нож),
на кръстопът от рими все изграждам
изминалия си и бъдещ ден .
От себе си не мога да избягам
(мечтите ми са конски впряг),
препускам с най-омайните метафори,
а те душата ми с тамян кадят.
Със думите във мен „ва банк” играя
(и често само в облаци витая).
Живея във измислен свят, но зная,
че в него съм реално цяла. ...