7 апр. 2008 г., 15:51
Погледнах Важните неща,
натрупани на масата...
покрити с прашна самота,
родили викове безгласни.
За гърлото ме стисна спомен:
усмихнато дете и списък,
загърбени мечти и спомен
с гълъб, отлетял на изток...
Ядът изрита Важните неща,
Сериозната усмихна се виновно
на малкото дете с мечта.
Прегърнах върнатия порив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация