Ваксини греят сякаш са награди
и сякаш обещават чудни гледки,
и купища забравени наслади,
а всъщност са продукт на алчни сметки.
Макар че хората не ги долюбват,
не бързат към лъжливата победа
над Ковид, че ваксини мача губят
и вирусът се смее най-последен.
Лъжи се леят като вино руйно –
пак заразени, болни, но щастливи,
и то с ваксини сякаш златно руно,
но вълната изглежда е фалшива.
Хем са негодни, хем са и опасни,
хем носят милиони милиарди,
до задължителност май ще пораснат,
властта за здравето ни здраво варди.
Какъв позор, какъв затвор отварят,
но не за мен и теб – за всички хора
и истината под небцето пари,
преди да ни ощастливят в обора.
© Милена Френкева Все права защищены