8 апр. 2006 г., 22:30

Вакуум 

  Поэзия
788 0 3
В такива дни,
когато змиите са ми братя,
а болката е малка топка,
която с лекота преглъщам...

В такива дни,
когато вятърът е препариран въздух,
а улиците крият погребални шествия...

В такива дни,
когато всеки листопад е само край,
а камъните страдат от амнезия...

В такива дни,
когато поколения наред мълчат,
опровергани от беззвездно бъдеще,
а дребни мании изяждат словото...

В такива дни
се влюбвам във летаргия,
за да изпълня нощите с въпроси,
чиито отговори няма да открия
в прииждащите
други
дни...

В такива дни
съм
ВАКУУМ...

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??