Той сяда на първия ред до прозореца,
скромен човек, даряваш своите слова.
Излиза и разкрива душата си на хората,
излива в стиховете си своята вяра и доброта.
Прочита своята творба и благодари на Бога,
че го е дарил с благородна дарба, със слова.
Изпълнени с вяра към хората и малко тъга,
за братята му българите и тяхната тежка съдба!
Той е романтик излязъл сякаш от роман,
силен рицар без доспехи но в очите с плам.
Влюбен мъж в любимата си но останал сам,
прощава, продължава, затова е той голям! ...