29 окт. 2017 г., 00:50
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага.
Падение от собствен идеал...
Реката плаши със заплаха
че всичко ще превърне в кал.
А ти седиш, загледан в самотата.
В очакване за по добър живот.
И се надяваш, копнееш че живота
чудеса ще сътвори за теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация