8 сент. 2009 г., 13:57

Вали навън 

  Поэзия
692 0 8

          ВАЛИ   НАВЪН

 

Вали навън. Небето плаче,

привело облачна глава.

Сълзите, изобилно леещи се в здрача,

дълбаят нови бръчки върху старата земя.

 

През локвите направо крача.

Не бързам вкъщи да се прибера.

Останах май единствената минувачка

в компанията мокра на дъжда.

 

Небето продължава да ридае,

загърнато във меката тъма.

Дали еднаква болка ни терзае?

И аз замръквам ден след ден сама.

 

 

 

 

© Мария Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??