19 мар. 2008 г., 07:49

Валя... 

  Поэзия
852 0 12
***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни?

И пак кървя. И пак не спи...
безумен грях. Без бряг кръжи.
В очите спря. Не помниш ли?
Когато бдях, където си?

Сега ела! Ще дойдеш ли?
И щом се спра, ще цъфнат дни...
Без острота и без съдби,
написани в безбожности.

Не вярвам в тях. А в две реки!
В очи без страх да ги боли!
И щом валя, и щом си ти...
ще си простя, че сме сами!

© Арлина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??