24 сент. 2009 г., 11:30
Дойде и този миг – да кажа:
“Не бих желала да те виждам!”,
очите вкъщи да забравя,
да се отуча да ти пиша!
И знаеш ли какво? В душата
да свирнеш с устни – като вятър
ще ти отвърне тишината,
на панти ще люлей вратата.
И ми е пусто, и спокойно.
Дори и песен бих запяла.
Тъй както в гробището – странно,
но всичко с пепел се навява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация