Ваня

24 окт. 2004 г., 17:11

Поэзия

1167 0 0

Ти си моята утеха, моят блян и грехота, ти си хубавата дреха на тая моя свобода. До късно аз стоя, за да мога с тебе да заспя, но ти ме изоставяш и потъваш в дебрите на любовта. Коси дълги, черни и безценни, изгряваши с нощта и съвършени, те покриват те в тъмнината сякащ криеш ти се от зората. Това е посветено на една приятелка, която аз много уважавам !

Ваня

Свързани произведения

Комментарии

Предложения