Над Вас спокойна вечер Бог разстила. Луната е излъскан револвер.
На мрака с разтопеното мастило все някой още дращи донос чер.
Повтаряте: "за светския Евгений се носят слухове, какви ли не:
А винаги флиртувате със мене, тъй както хрътка с дворните коне.
Сбогуваме се – странно приближени, вън Гремин ме очаква за дуел.
Големите любови са горене, не са въздишки щурчови над хмел.
"Тя Ви презира" – снощи ми го каза... И аз Ви вярвам, как да отрека.
Но обичта и страшната омраза нерядко са вървели под ръка...
Предпазвате я – мога да отгатна, от мен, от неразумния копнеж:
да търси както орхидея блатна милувките на вятъра горещ.
"Meчтите Ви с Татяна са безпътни" – отрязвате като че ли със меч.
Но колкото и да е вещ умът ни, не вижда от сърцето по-далеч. ...