Rimoza (Кръстина Тодорова)
262 3787
19 февр. 2015 г., 22:46

Васил Левски 

  Поэзия » Гражданская
616 1 13

 

       

Той беше слънце в пъкления мрак,
за свобода очите му зовяха,
надежда, истина и Божи знак,
онеправданите в сърцето му видяха.
Той вярваше във идващия ден,
обичаше живота и простора,
към своята идея устремен,
за нас загина Левски, бдете хора.
Той вярваше във светлата звезда,
в безкористния неин полет,
във вечната и святата следа, 
която носи сбъднатата пролет.
И днес отвсякога по-нужен и по-жив,
усмихнат пак ни гледа от портрета,
повярвал в идеала си правдив,
че ще пребъде доброто у човека.

 

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, мила Руми!
    Много се радвам, че ти хареса стиха ми!
    Пожелавам ти нови творчески успехи
    и сбъднати мечти! Бъди!
  • По някаква случайност и аз съм пропуснала това прекрасно стихотворение, но още не е късно да отбележа, колко много ми хареса всичко, което е написано в него! Поздрави и от мен, Кръстина!
  • Благодаря, Донко!
    Радвам се, че ти харесва!
    Пожелавам ти нови творчески
    успехи и сбъднати мечти!
  • Браво за това стихотворение!
  • Благодаря, Исмаил, много ме зарадва!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко
    и във всички дни!
  • Как не съм го видял? Поздравления, Кръстина!
  • Благодаря ти, Кръстина, за казаното в отговор на моя коментар. Отдавна съм осъзнал верността на думите ти. През 1998г. написах една статия точно по повдигнатите от теб въпроси. Тогава на власт бе правителството на Иван Костов, от когото всички очаквахме закон за лустрацията, отчаяни от червените мракобесници. За съжаление такъв проектозакон не бе внесен дори за обсъждане в парламента, а във всичики останали страни от бившия източен блок той стана факт. И така - единствено изключение е отново България, при мнозинство в парламента на синята партия. Тъжно наистина. Костов допусна и други "грешки" /вероятно разбираш защо слагам кавичките/. Но всичко си идва на местата, като си спомним, че на кръглата маса той попадна със съдействието на един застрелян пред дома си експремиер. Когато ти остане време, прочети статията ми. Тя е на линка по-долу и обяснява изцяло твоите наблюдения:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=329405

    С поздрав!
  • Благодаря, Ваня!
    Да, така е, Левски ще остане завинаги
    жив в сърцето на всеки истински българин,
    защото смъртта е равна на безсмъртие,
    когато си жертвал живота си за свободата
    на своя поробен народ!
  • Благодаря, Василка!
    Благодаря, Сър Димитри!
    Да, така е,надеждата винаги умира последна,
    дано доброто да победи злото...
    В един мой стих (стихосб."Съвременна молитва" съм писала:
    "Нашето време е въглен от сажди,
    птица обречена с горчива рана,
    тъжно чудовищна истина гложди,
    изгрев без слънце е обич презряна!"
    Всички вярваме и искаме след 25 години
    неуспешен преход, най-после да изгрее
    изгрев със слънце и да няма горчиви
    рани... Ха дано, ама надали...????
  • Светла да е паметта за Апостола! Кръстина, доброто ще пребъде...
  • Нужен е , но го няма! Поклон пред паметта му! хареса ми!
  • Благодаря, Мисана, радвам се, че прочете и коментира стиха ми!
    Проблемът, Мисана, не е във високите идеали, а в това, че е налице дефицит не само на високи идеали, а на каквито и да е идеали... Реалността в България е, че само тези, които нямат нито идеали, нито чувство за справедливост, а именно подлите, алчните, интригантите, корумпираните, лицемерите, тези които казват на черното бяло и на бялото черно, само те живеят добре. И да искаш да се трудиш, няма къде да се трудиш, на малкото свободни работни места, които има, можеш да започнеш работа, но само ако имаш пари да платиш... Точно затова и млади, и стари заминават в чужбина, защото тук искат да се трудят, но няма къде да се трудят, а когато не работиш трябва или да просиш по улиците, или да станеш клошар... За съжаление, това е тъжната реалност за съвременна България... Но има и по-лошо, ако се отчаем, ако спрем да вярваме в идеалите, ако се примирим с корупцията, с лъжата, с подлостта, с алчността, с моралната деградация на властимащите, тогава България, ще изчезне от географската карта на света... Тогава тази България, за която Левски жертва живота си, ще спре да съществува, ще се превърне в провинция на друга държава...
  • Чудесно стихотворение за Левски си написала, Кръстина!
    Личности като Левски и Ботев, с които сме закърмени и възпитавани, ни
    създават една визия за високите нравствени ценности. За съжаление обаче, животът е преди всичко една реалност, подчиняваща се на строги, бих казал математически закономерности. Само онези, които са ги изучили добре и ги прилагат успешно, могат да изградят добро колективно съществуване, от каквото се нуждае една нация. С лозунги и идеали само се отдалечаваме необратимо от тази възможност. Това е, което българите трябва да разберат. Не с пориви и страсти и с високи идеали, а с точност и труд се постига прелом. Но разбира се примери като Левски и Ботев разширяват пределите на явлението нравствен идеал и трябва да ги тачим като светини.

    Поздравявам те за силното стихотворение!
Предложения
: ??:??