Vaya Con Dios*
Замръкнал бях в една Пустиня,
където някога живях
и търсех път, къде да мина,
и Бог с молитва призовах...
Над мене като храмов купол
висеше черното небе,
дори съзвездията вкупом
учудваха се: „Накъдѐ!...”
Това пред мене там, оазис
ли бе в пустинният пейзаж,
илѝ пък може би катарзис
бе от поредният мираж?...
А зная: Бог ми е ядосан,
че богохулствах и грешах
и в много шатри омагьосан
от огнени жени преспах..
Но Той до днес бе толерантен
прострял с божествен благослов
десницата си с жест галантен
над мен и „грешната” любов...
... И вярвам, че ще ме упъти
сега в пустинята, в нощта:
– как и в миражите по пътя
с жени красиви да преспя...
17.06.2016.
* Vaya Con Dios ( исп.) Върви с Бога
© Коста Качев Все права защищены