Избрах те по усет.
Както скулптурът избира
парчето мрамор за нова статуя.
Видях прекрасното вътре.
Махнах излишното
и те изваях съвършен.
Превърнах сърцето си в галерия,
в която си единствен експонат.
Ти се огледа в очите ми
и не се позна.
Там беше образът от моето въображение.
Сетих се за този стих след като четох стиха на Брамах. ...