И срам не срам, наместо в строги форми
надрасквам с въглен чистото платно.
Да обрисувам в черно-бели норми
пропукан лед по езерно око.
От щрихите студът да намалее,
а белотата да се оживи.
Човек от сняг усмихнато едрее,
под детски ръкавички се яви.
Броени часове се търколиха,
картината внезапно се смени.
Несбъдната надежда отклониха
и езерото пак се вцепени.