12 окт. 2008 г., 17:06

Вчера 

  Поэзия » Любовная
983 0 6
Сега ме искаш, а преди
раздираше душата ми от болка.
Сега различно ли е? Замълчи -
днес думите ти няма да говорят.

Изтръгнати житата не класят,
пречупените вейки не живеят
и птиците избягаха на юг,
защото тук е толкова студено.

Премрежена във паяжини скръб
орисала е всичките ми нощи.
Върви си! Кой ще те посрещне тук -
душата ми е заприличала на просяк.

Сега ме искаш, а преди
очите ти за мене не горяха.
Студено е и толкова боли,
че любовта си няма стряха.

Не, няма кой да те посрещне тук,
ръцете ми отдавна не копнеят
да те прегърнат и да се стопят.
А другото... То беше вчера.

http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=102143&VideoID=58294&others=2#

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не, няма кой да те посрещне тук,
    ръцете ми отдавна не копнеят
    да те прегърнат и да се стопят.
    А другото... То беше вчера.


    !!!
  • Страхотен стих!БРАВО!!!
  • Поздрави за хубавия стих.
  • Такава заупокойна за пречупените жита не бях слушал...Много хубаво и много тъжно! Зем.
  • Премрежена във паяжини скръб
    орисала е всичките ми нощи.
    Върви си! Кой ще те посрещне тук -
    душата ми е заприличала на просяк.

    Много добро.
  • Винаги предизвикваш емоции в мен!
    Поздравления за поредния хубав стих!
Предложения
: ??:??