Вчера
Вчера си тръгна от мен,
каза: "отивам си вкъщи,
имам палат построен
от минало, спомени също."
Никой в света не разбра
колко ми липсваше Вчера,
никой не го заболя,
тъгата е мойта постеля.
Бързо денят побеля,
сови се мъчат да пеят
и заваля самота,
как да се скрия от нея.
Днеска написах писмо,
Строго секретно до Вчера,
помолих го само едно
онзи чадър да намери,
който ушихме със смях
на розово-жълти квадрати
и си представяхме как
ще прелетим над екватора.
© Ивон Все права защищены