Днес ти влезе на пръсти, тихо,
точно, както си отиде вчера.
Поогледа се, но не попита
за теб ли е топлата вечеря.
Просто седна там на канапето,
от което си отиде вчера.
Сложи даже лед в питието.
Добре, нека пиеме за нея!
За любовта, която беше ни в ръцете,
за онази, от която си отиде вчера.
Днес ще отгледам друго цвете,
което не със сълзи ще полея.
Хайде, чашата е вече празна.
Тръгвай, както си отиде вчера!
Утре не ще утоля твойта жажда.
Не е за теб топлата вечеря!
© Ваня Йорданова Все права защищены