Ромашка (Златка Чардакова)
150 1312
11 июн. 2023 г., 10:13

Вчера, днес и утре 

  Поэзия » Философская, Гражданская
307 2 3

Отминали мигове не се завръщат.

Врата захлопната не се отваря.

Назад сезоните не се обръщат.

Без жар умира огънят, догаря.

 

Слова изказани са хвърлен камък -

изречено напразно обещание.

Гори душата като в кървав пламък

от прошка и от тежко наказание.

 

Изнизват се отчаяно отломките,

неистов опит в обръч да се слеят,

да озаптят в окови непокорните,

а лудите, те - лудите живеят.

 

Божествен лъч на връх свободно копие

пронизва низост, помисли нечисти.

Прободени безжалостно от истини,

навеки заклеймени скверни мисли.

 

Прилича времето на златен пясък,

минава безвъзвратно между пръстите,

окъпан в светлина, в небесен блясък

прокрадва се и през мъглите - гъстите.

 

Не може вчера нивга да се върне,

утре е сън, жадувана мечта.

С любов живота свой да преобърнем.

Да бъдем днес, животът е сега!

© Златка Чардакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само днес и сега! Миналото е само спомени, а бъдещето - илюзия! Докато осъзнаем, че важен е МИГА, животът като пясък изтича...
    Поздрав, Злати!
  • Силно съм впечатлен от прекрасната, дълбока и стойностна поезия, която поднасяш по един превъзходен начин, Ромашка. Изчерпваш емоционално и цялостно темата от заглавието. "Вчера, днес и утре", затворени в "Carpe diem" на Хораций. Всеки куплет от това стихотворение е силно емоционално обагрен и сякаш доказва, че от непреходността на красотата, като естетическа категория, повява чувството за смърт, произтичащо от нейната мимолетност в реалния свят, защото тя е на гребена на мига - най-високата точка в нашето Сега и ако не успеем да я сграбчим, заедно с него, изпускаме я в подземията на паметта. Ще ми се да цитирам всички твои куплети, но поздравявайки те за цялостното изпълнение, се спирам на този:

    "Изнизват се отчаяно отломките,
    неистов опит в обръч да се слеят,
    да озаптят в окови непокорните,
    а лудите, те - лудите живеят."
  • Миналото никога не може да се върне. Спомените са в съзнанието ни, но какво ще запазим от тях? Дали ще пропуснем урока, който трябва да научим?
    Бъдещето донякъде е свързено с нашите избори, но не изцяло. Винаги може да изскочи нещо ненадейно.
    Да бъдем Днес и Сега, да изживеем пълноценно всеки миг - това е и мое убеждение.
    Отново поднасяш творба, изпълнена с мъдрост и истина.
Предложения
: ??:??