Ръцете ми треперят,
сърцето ми тупти...
Дали не остаряваме
бавно - аз и ти.
Kак изцежда ни животът,
като холера пръска се из нас.
Ще почувствам аз уморя
и ще дойде бавно моят сетен час.
И аз вдишвам глътка въздух,
дълбоко и сякаш за последно...
Следа едва ли ще оставя тук,
но искам всеки миг да изживея пълноценно!
© Александра Все права защищены