26 июн. 2017 г., 00:14
Виждам как по релсите
върви тя и тихо си отива.
А после се замисля и
и се връща, сърцето и...
не иска...да ни изостави...
Карам колелото си и следвам
стъпките на танцът и уличен...
Усещам ритъмът и как
упорито затихва и крещи...
Как мечтае за красивото
и чистото да пише стихове.
За любов и толерантност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Няма полза и смисъл от това да се обвиняваме и да се съдим! Търсенето и намирането на щастието започва
от нас самите! Излизането от клетката, зависи от нас! От това да се усмихнем на природата и живота! От това да се приемаме и да се обичаме! От това да си отворим очите и сърцето за красивото! От това да изберем да повярваме не на лошото, а в резултатите и равносметката му, да повярваме на това, което се крие зад него и търси светлинката в края на тунела...
Тя никога няма да си отмъсти, но носи в себе си волята да се завърне и да започне отначало дори в небитието...
Само, че трябва ли да си отиде и да се настани в друго пространство, за да разберем - нейната безценна стойност и да разберем? Трябва ли да я изгоним, за да разберем, че нищо друго не ни е нужно, за да сме щастливи, освен вдъхновението и?