Няма полза и смисъл от това да се обвиняваме и да се съдим! Търсенето и намирането на щастието започва

от нас самите! Излизането от клетката, зависи от нас! От това да се усмихнем на природата и живота! От това да се приемаме и да се обичаме! От това да си отворим очите и сърцето за красивото! От това да изберем да повярваме не на лошото, а в резултатите и равносметката му, да повярваме на това, което се крие зад него и търси светлинката в края на тунела...

Тя никога няма да си отмъсти, но носи в себе си волята да се завърне и да започне отначало дори в небитието...

Само, че трябва ли да си отиде и да се настани в друго пространство, за да разберем - нейната безценна стойност и да разберем? Трябва ли да я изгоним, за да разберем, че нищо друго не ни е нужно, за да сме щастливи, освен вдъхновението и?