Вдъхновение

Питаш ме какво правя сега,
искаш да ти отговоря, нали така? - ами добре, тогава чуй това!

Лежа си аз на една поляна,
от слънцето огряна,
с усмивка, една такава  - засмяна,
пиша за нещата от живота,
за мечтата, за доброто,
за войната и за злото,
за човека със палтото,
който прекъсна моето вдъхвовение,
за да ми иска извинение...
Аз го попитах: - За какво се извиняваш,
та ти дори не ме познаваш?
Той замълча и ме отмина,
дойде другата година,
повече не го видях,
за какво се извини, не проумях...

Ето днес седя, мисля си,
някакви безсмислици пиша си,
а ти как си, щастлив ли си?
Какво в живота постигнал си?
Материално богат си ти, но виждам - щастлив не си!

Аз може да съм едно странно дете,
но така ми е добре,
чувствам се различна от мнозинството,
защото всички сте едно - пионки на обществото!

Аз съм свободен човек и се смея на глас,
може да не мога да пея, но го правя за себе си, не за вас !
Моята муза и моето вдъхновение е слънцето,
което блести в очите ми!
Къде отидоха мечтите ти?
Болката в алкохола удави ли?
Че ръка ти подадох, забрави ли?
Не се съмнявам, такъв си ти!
Човек нали си, прощавам ти!

.                           .                         .
Да изказвате некомпетентни мненея за мен успявате,
да мe разсмивате - продължавайте!
Ето какво правя сега - забавлявам се,
от прекрасния ден вдъхновявам се,
света ще се промени, надявам се...