Малена (Малена)
8 29
1 июн. 2016 г., 20:48

Вдъхновение 

  Поэзия
1064 0 3

В душата ми е празник.

Пируват болката и самотата. 

Любовта отдавна е изгнаник.

Прокудиха я сетивата.

Самотата някога си тръгва, 

но болката завинаги остава.

Харесва и да бъде скрита 

в душа, потънала в забрава.

Издават я единствено очите.

Понякога изглеждат тъжни.

Преглъщам в гърлото сълзите -

предатели не са и нужни.

От мен не иска много.

Обича да я храня със смирение.

В замяна ми изпраща 

по капка вдъхновение.

Така във нощи като тази , 

когато самотата се завръща , 

а болката тъй силно ме прегръща , 

че трудно е да дишам,

не ми остава нищо друго ,

освен да седна и ........да пиша.

 

 

© Малена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви !
  • Да наречеш "празник" болката и самотата, е израз на душевна сила и извисеност.
    Постигната е добра структура и завършеност, което особено ценя.
    Поздрави!
  • Пиши, чеде, пиши! По мое скромно мнение, има хляб за теб на това поприще.
Предложения
: ??:??