Какво е нужно?
Музика, картина?
Да заживея в музей
или вечно на концерти,
или под звуците на радио
да търся тишината.
Да се спускам дълго, дълго
по някоя нота недописана
и недочула молбата в очите
на слънцето.
Да се достигам по сълзите
на дърветата.
Да пея.
Да не чувам нищо.
Да търся всичко
в кълбовидна зима
иглолистно лято,
недопита пролет,
разпиляна есен,
в мисълта на друг?
Да ме притежава облак,
да капя по листата
на своята сутрин,
невидима роса.
Да слушам?
Това, което чуват
само
чулите преди
началото -
потеглили преди изгрева
подир съня си,
заловили някоя мечта
преди да падне вечерта
и дали отговор
преди да възникне въпросът,
намерили
преди да потърсят
и дали
преди да имат.
Запели
преди да съществуват нотите.
© Йоана Все права защищены