21 дек. 2007 г., 16:36
:) Вдъхновено и провокирано от стиха на Tomad - Пясъчен часовник
Пресипвам се в
пясъчна действителност.
Изплъзваш се из
ронещите ми частици -
знаеш как, полепва ти се по пръстите -
зрънце по зрънце,
моята, недодялана отникъде
към теб, наклонност,
разсипана от излишъка
на твоето отсъствие -
до последната гранула... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация