toxin (Таня Донова)
357 4102
22 янв. 2023 г., 23:34

Вече десет години... 

  Поэзия
458 2 7

Аз съм питанката в края 

на твоето удивление;

от автора на "Как те трая"

любимото ти произведение.

 

Онзи кичур от съня ти, 

който все немирен бяга;

шантавата глъч, в ума ти

дето лепкаво засяда.

 

Ретроградният Меркурий

в хармоничните ти мисли;

полуспящият Везувий,

над полята ти надвиснал.

 

Притокът на гърч в кръвта ти

и отокът на душата;

и блуждаещ нерв в плътта ти,

и крадецът на луната.

 

Нерешимо уравнение

със стотици неизвестни;

допустимото отклонение

в грамажа на сърцето ти.

 

Истината е, че толкоз цветна

за теб да съм, мечтая;

всъщност, само съм "проклетница".

Ала защо, не зная!

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!((
  • Това ти произведение е много леко, с фин хумор и наистина много ме забавлява.
  • Ама първото "десет", нали 😉
    Пепи!
  • Само десет! 😉👍
  • Краси, Доче, радвам се, че сте се позабавлявали с мен!
  • "Нерешимо уравнение
    със стотици неизвестни;"

    За десет години, човекът навярно разбрал е,
    че пустото му уравнение не е с едно решение.
    И отговорите се различават според бала
    и амплитудата на предизвиканото вълнение.
  • да го ядосаш, когато е спокоен и да го успокоиш, когато е изнервен
Предложения
: ??:??