Вече е бяло

/посветено/

Как пресметливо

ни срещна съдбата,

във времето, необичайно.

И прозорливо

ни вкара в играта.

Да, няма нищо случайно!

Ти беше жаден.

Със поглед тъжен.

И сетива приковани.

За любов, гладен.

Много затъжен.

И със изтръпнали длани.

Аз пък се смеех.

За да прикрия

дяволската си уплаха.

Всъщност, не смеех

да се разкрия

колко бях слаба и плаха.

От непознат,

ти се превърна

в мой мускетар и любовник.

Глухият свят

се преобърна.

За това ти си виновник!

Цветно начало!

Бързо премина

в радости, във тревоги.

Вече е бяло...

Че ти замина

някъде горе, към Бога.