Недей сега без дъх да гониш вятъра,
далече е и няма да го стигнеш.
Когато беше целият в ръцете ти,
не смогна да го хванеш. Вече късно е...
Усмивките, посърнали пред взора ти,
се криеха в неистово безсилие.
Предадоха се бавно на умората,
поела път на болката по дирите.
А бяха дни, когато върху коня си
препускаше и силен, и величествен.
Не виждаше сълзите отвисокото,
далече от сърцето ти бе чувството. ...