Вече не бързам

14 окт. 2023 г., 19:32

Поэзия

457 4 3

Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.

Бързах по път с неясна посока,
носих товара на времето...
Падах и ставах след всяка болка,
но вече не плача в тъмното.

Звездите гледам в ясно небе,
чувам щурците в тревата.
Виждам тревички, поля и море,
ухание търся в цветята.

Слушам на птици нежната песен.
Мечтая. Мечтите си сбъдвам.
Слънчева, златна спуска се есен.
Пораснах и вече не бързам...

r_iva (Райна Иванова)

2023-10-17T17:30:54+03:00

Благодаря ви, мили есенни момичета... Сбъдвайте и вие мечтите си.
Скитницa

2023-10-16T17:32:57+03:00

И аз съм есен, Райне! А стихът ти е чудесен, с много познати усещания за мен!
Поздрав, момиче и продължавай със сбъдванията! 💖💖💖
Ромашка (Златка Чардакова)

2023-10-15T19:18:19+03:00

Райне, чудно е! И аз съм есен, и вече не бързам. Поздравявам те и ти желая да сбъдваш мечтите си!