12 дек. 2010 г., 20:52
Птичи писък разкъса оковите
на безмълвното тихо очакване.
Вече няма звезди във очите ти,
да отразяват искрите във моите.
Вече всичко е миг, само спомен.
Последумия не топлят сърцето.
Малко си искал, но всичко си имал,
което е моето, нима си забравил.
Вече няма да чакам, ти си оставил
зрънцето да изгние от липсите.
Тишината ще никне във бурени,
а от мен посадено мълчание... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация