face04 (Таня Кирилова)
163 3746
26 дек. 2007 г., 09:16

Вечен устрем 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 6
583 0 6
Издигам се във време неразделно.
Отключвам къщата, в която съм заспивала
и на разсъмване зората съм прегръщала.
Проклинам и възвеличавам
устрема на някогашната си ненасита.
Откривам свободата на мечтите
и нямам сили отново да ги имам.
В едно със минали прокоби и дъх на мед
заравям сластните си гримове.
Не бях ли ласка?...
Не бях ли спомен по небивала надежда?
Една увличаща ме неразбрана жажда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Все права защищены

Предложения
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) България ще я бъде
    България ще я бъде
  • sensors (Рот Кив) Любовь с далеко/ Война
    Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »