6 мая 2012 г., 08:36

Вечер край морето... 

  Поэзия » Философская
519 0 0

 

 

 

Вечер край морето...

 

Най-синьо е морето вечер

полюшвано от палав бриз

със самочувствие за Вечност

във божията Летопис...

 

Най-синьо е морето вечер,

когато гларусни крила

тревожно носят отдалече

над него синкава мъгла...

 

Най-синьо е морето вечер

и по трептящата му гръд

пренасяш своята човешка,

неясно замечтана скръб,

 

защото си разбрал,че вечер

когато сенките растат

е времето разделно вече

дошло за тръгване и път;

 

и там където се докосва

небето в сините вълни

не свършва твоят път, а почва,

но кой да каже: “ Остани!..”

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??