Вечер край морето....4

Вървят по плажа момък и девойка

вървят, поспират- карат се, вървят...

Съвсем типична за живота двойка

във търсене на своя, собствен свят...

Засипва ги със здрач красива вечер,

„опашката” ѝ- вее нежен бриз,

а първата звезда изгряла вече

намига им от синкавата вис...

Подтичва бързо малката, но спира,

да я догони нейното момче,

по устните ѝ любовта напира

и еква смях от медено гласче...

За малко сядат после на скалата,

той гледа я с премрежени очи,

когато с пръсти роши ѝ косата...

А тя до него сгушена мълчи...

... И тръгват пак, и тръгват пак по плажа,

засилват се вечерните вълни-

той нещо мило иска да ѝ каже

но много трудно думите реди...

А тътенът на морската стихия

му заглушава мислите дори,

след малко мрак морето ще покрие

и угаси последните искри...

Вълна догонва до брега вълната,

а на прибоя бялата черта

единствена остава в тъмнината

да свети като фар във вечерта.

... Потъват те в  нощта неосветени

изчезват там и взирам се след тях,

а някъде взривяват се вселени,

но в мрака екне звънкият ѝ смях...

Коста Качев,

12.10.2014