дакота (Дакота)
152 364
23 апр. 2007 г., 11:40

вечерен ескиз 

  Поэзия
662 0 12
В далечината е запалена жарава,
от залеза бакърът се топи,
в овчарски дим
кавал
забравен -
до камъка
лежи... лежи...
Река усърдно пясъка претрива,
под воденичен камък
житото шепти,
потъва тихо
златната морава,
а дъжд едва
ръми... ръми... 
Във ябълкови клонки плод налива,
врабец скоклив с перца трепти -
прозвънва чан,
от топка глина -
грънчаско колело
върти... върти...
Земята е набъбнала, безкрайна...
Нощта, претъпкана със взрив -
деня отпраща,
бездна се отваря
и като плът
тупти... тупти...
В магичен танц луната приближава,
небето е наметнало звезди,
зад облак млад
едничка се стаява
и в голотата си
мълчи... мълчи...

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??