ВЕЧЕРЕН ШЕПОТ
... доде белеех на брада и кичури пилеех – гъсти,
изтече толкова вода през моите широки пръсти,
не скътах бели пет пари за черните си дни в килера,
и моят дух не се смири, разпънат между днес и вчера,
две ризи пътем подарих, изтърках няколко костюма,
не свикнах да мълча на стих – и не преглътнах блага дума,
и хлябът в моя чер долап бе мек – за хора и за птички,
сам пих горчивия си хап, наместо да се тровят всички,
когато тръгна за натам – и Господ пътя ми прекръсти,
на стихчета ще се раздам! – написани с широки пръсти.
27 юний 2018 г.
гр. Варна, 23, 10 ч.
© Валери Станков Все права защищены