Вечерна песен

19 нояб. 2022 г., 17:47

Поэзия

246 2 2

Навярно съм дошъл от други ери,

от някой не така стоманен век,

Бог ми е скътал в името Валерий

човещинка за всеки жив човек,

понеже пустошта е безпределна,

ако е пътник – да го нагостя,

ако е стар приятел, да му стелна,

Жена ли е, да скъсам стрък цветя,

на мравката да сторя път към хляба,

преди в мравуняка си да ме приюти,

и да се случи туй, което трябва,

преди – смирен, да събера пети,

с надежда, че светът е бяла стая,

а не – за смет – мухлясала маза,

живея просто – дишам и мечтая,

събрал си тихо болките в сълза,

И някой ден в Господните тефтери,

щом хлътна след небесния светлик,

да се подпиша простичко – Валерий,

под всеки свой прекрасен земен миг.

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2022-11-19T22:18:52+02:00

Всяка дума е бисер в огърлица!
yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-19T19:26:23+02:00

понеже пустошта е безпределна,
ако е пътник – да го нагостя,
ако е стар приятел, да му стелна,
Жена ли е, да скъсам стрък цветя,

на мравката да сторя път към хляба,
преди в мравуняка си да ме приюти,
и да се случи туй, което трябва,
преди – смирен, да събера пети,

Поезия 24 карата. Това е!