И днес се сбират пред вратата
жени от мойта махала,
денят щом тръгне наобратно
и чисти пътя на Нощта...
Тъй може би кураж си дават,
дорде настъпи вечерта.
Тъй беше и във мойто детство,
така посрещахме нощта,
това за отдих беше средство -
да пообщуваме с' света.
И така светът във сянка,
разкрива селската "партянка".
Тогава всяка от жените
въртеше свойте вретена,
не скиташе сама в горите,
а беше в помощ на дома.
И тъй тя, догде почива,
във домакинството си нещо влива!
Сега нещата са по-други -
жените са без вретена!
Не правят за дома услуги
като в онези времена.
Сега те са с ръце на кръста,
за работа не мърдат пръсти...
Сега са бабите - гражданки...
Те нямат грижи за дома,
но няма кай и да ги ханка,
че всяка баба е сама,
на никой месте не наплита...
И все на пенсийката си разчита!
На пътя са до новините,
или до някой сериал...
Прибират се сами горките
и хапват Господ що е дал.
И така върви живота,
до своята последна ката!
07.06.2013 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены