Вечерта,при момчетата
Онази вечер метнах едно яке.
Запалих си цигарата, излязох.
Запътих се към тъмната ни кръчма.
И влязох при момчетата. Мълчаха.
Тъмнината зад прозореца се захили.
Типовете бяха до един отчаяни,
безгласно уморени,мрачно чакащи,
момчета като теб и мен -
поети безработни и работници...
От тях някои имаха семейства,
но повечето бяха ги изгубили. ...