29 дек. 2009 г., 11:19
Вечеря, свещи, а на масата - двамина,
Луната ми нашепва, че единият съм аз,
а срещу мен седи, усмихната свенливо,
вълшебна фея, като в приказен колаж.
Че е красива, аз прекрасно осъзнавам,
дори на възраст, сякаш двадесет по две,
желание събужда, а морето разлюлява
и се поддава разумът на клетото сърце.
Безпомощно поглеждам към менюто -
с най-главни букви пише там: ЖИВОТ,
Надежда, всъщност скъп - аламинут е,
а вместо вино сипват капчици... Любов. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация