Запалени са вече светлините на душата

от подадената искрена приятелска ръка

Не е вечна болката знам и се завръщам

като Феникс възкръснала от пепелта.

Безсмислието на мрака не акостира вече.

Смисълът на светлината се набива в очи.

А часът на сбъдването никак не е далече,

Мълчание неразумно, защо да ни гнети!

Краткостта на битието е илюзия измамна

Вечна е душата и осеяна с вдъхновение.

Време е тъмата с гръм и трясък да разпоря,

от погледа да блика жаждата за сбъдване.

Тази нощ изправен, до брега на сърцето ти

от сънено безмълвие в черно-бяло, уморен.

Очаквам да дочетеш отново ти душата моя,   

защото единствено ти с очите само можеш.