Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Не ме оставя да се ровя в нищета,
събужда думи в песен неизпята.
Там смъртно наранения прости
с молитва, изпълваща небето.
И жалостиво за убиващите го скърби,
разпъна си докрай сърцето.
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Там всекидневно разцъфтява пролетта
от вечната Любов излята.
© Мария Все права защищены