Вечната дилема

31 июл. 2010 г., 01:17

Поэзия » Философская

800 0 0

Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш,
понеже туй е загуба на време.
Също като кон с капаци ти ще тичаш,
измамен от самия тебе.
Залъгвайки се, че любов не съществува,
животът ти ще е еднообразен.
На разума сърцето не робува!
Как мислиш, кой ли е по-важен?

Вечната дилема

Свързани произведения

Комментарии

Предложения