Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона.
Какво не съм. Черницата узряла,
която сипе медоносни плодове,
гугутката през пролетта изпяла
любовен повик в океан небе.
Квартална котка, скитаща около казана
със подозрително издут корем,
и оня циганин, до козирка пиян, ...