Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна.
Ровя в угарите сухи. Търся им послон. Гнезда.
Да покълнат искам там. И да раждат красота!
Зарад тях съм съблазнила. Приласках дъжда.
Бродех. Гола и несретна. По Голямата Земя.
Спирах в нечии сърца. Подарих им Светлина!
Палех нестинарски огън. Върху планини от лед.
Слязох в гробове студени. И душите мъртви сгрях. ...