17 окт. 2021 г., 09:33  

Вечният път 

  Поэзия » Другая
5.0 (1)
481 0 1
Вечният път
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал
човешките уста дали не ще напълни
единствено и само този гроб?!
Където и да се обърнеш,
ще усетиш празнота,
застанал на ръба - ти вгледай се!
О, човече - покрит със грехове!
Животът твърде кратък и лъжовен е! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Маринов Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...

Ещё произведения »