Вечно търсещ
Слънце ме топли със златни лъчи,
вятър нежно ме гали
и шептят ми вечните вълни,
че духът не ще ме забрави.
Бавно изчезва кошмарният свят
в прегръдките на гостенка коварна,
но още обичам бедния брат
и търся вода за душата му жадна.
Със ескадрони и червена роза,
със дяволски комплимент, чук и искри,
търся лекарство за човешката туберкулоза ...