Nadya (Надя Вълканова)
53 117
1 июн. 2005 г., 09:30

Вечност 

  Поэзия
965 0 3

Очите ми

бездънни кладенци

попили влагата

на оставащите истини,

сухи са-като пустиня.

Изплаках болката,

лястовици

свиха си гнездо

от калните ми стъпки.

 

По камъни

препъна се пътеката

и сви надвесена

над гаснещия залез.

 

Броя звезди

в надбягване с времето

Приспивам

малките "овчици"

затворени в кошара,

а една все не ми достига.

 

В пороя

на есенния листопад

остарявам всяка пролет

и се събуждам

пред зимата готова

за вечните пространства

заледени под нозете ми.

 

Откъснат леден блок

във вечността на океана,

не потъвам, разтварям се

за да остана.

© Надя Вълканова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??