10 янв. 2017 г., 00:55

Вечност 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
601 0 0
Помниш ли лятото и морето,
не ни трябваше нищо, даже обувки.
Единственото по-удобно място от хамака ти бяха прегръдките,
а очите ти блестяха повече от огъня...
А вечерта с глиганите?
За първи път влязох гола в морето и
само луната ни гледаше
как потъваме в млечното ѝ отражение...
Косата ми стана с цвят на изгрев,
а ти потъмня, като мляко с какао...
Дразнеше ме, а не можех да ти се сърдя...
Иска ми се да се бяхме изгубили ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Все права защищены

Предложения
: ??:??