Вечност
Ти ли закърпи крилете ми,
за да литна отново?
Ти ли стопли ръцете ми,
да погаля със обич?
Ти ли в съня ми рисува,
най-красивата приказка?
Сърцето ми ти ли лекува,
с топлината си истинска?
Ти ли сълзи попива
и рисува усмивки?
Ти ли във бурята плува,
и ръката ми стиска?
Ти ли изпя във душата ми
най-прекрасната песен?
Ти си всичко - съдба,
нежна обич и вечност!
Зареница 26.12.2017 г.
© Диана Стоянова Все права защищены